ОСНОВИ НА ХАЙКУ
Урок 1
Особености на хайку
Хайку е японска дума, създадена от Масаока Шики (1867 – 1902). Той я образува, като съчетава думата хокку, с която се назовава първата строфа в жанра ренга, с думата хайкай, заета от хайкай-но-ренга (или свързаните една с друга строфи, наричани още „връзки“, в останалата част на ренга). Така на практика Шики прекомбинира имената на строфите от ренга и на началната строфа, за да назове нова категория поезия.
Поначало в преводите на английски сме приели, че думата „хайку“, е изградена от хай ( игра, забавление ) и ку ( стих, строфа ). Тъй като японските думи нямат множествено число (както в англ. „sheep“ или „deer“), не използваме множествено число за думата „хайку“ чрез добавяне на “s” в английския., както обикновено се прави. Затова е прието да употребяваме „хайку“ за едно или за много хайку – а това е и начин да почетем произхода на думата, която сме взели назаем.
Между хайку на японски и хайку на английски език има някои съществени разлики. Японското хайку се състои от 17 звукови единици, разпределени в три части – една с 5 единици, една със 7 единици и още една с 5 единици. Тъй като звуковите единици са много по-кратки от английските срички, забелязва се, че подражаването на японския модел завършва със значително по-дълги текстове на английски, често запълнени с ненужни думи, за да се достигне „бройката“.
Японците пишат хайку на един ред. За да се видят ясно частите на хайку на английски език, всяка част е на отделен ред. Това осигурява време на читателя да формира някакъв образ в съзнанието си, преди погледът му да се върне към лявото поле за още думи. Разделянето на редове действа и като вид пунктуация.
Киго или сезонната дума е особено важна част на японското хайку, но на английски език тя често е игнорирана или неразбрана. Вследствие на това голям брой англоезични хайку нямат сезонна дума и все пак се счита, че са хайку.
В резултат на дългогодишния си опит японците знаят, че хайку имат две части – наричаме ги „фраза“ и „фрагмент“. Единият ред е фрагмент, а другите два реда се съгласуват граматически, за да се получи фраза. Без това съгласуване на два от редовете, едно хайку би звучало „накъсано“, като интонацията би спадала в края на всеки ред.
Нека вземем тези аспекти и да изследваме всеки един от тях по-внимателно. Бих искала да проучим какво по-различно се случва с хайку, когато сте го написали, според изискването за 5 – 7 – 5 срички. Или напишете такова, или намерете написано от друг, но да се основава на този модел.
Сега пренапишете това хайку като използвате колкото може по-малко думи и разположете графично новото си произведение на три реда: един кратък, следващият – малко по-дълъг, а последният – приблизително със същия размер като първия.
Виждате ли какво се случва? Наречията и прилагателните отпадат. В резултат текстът става малко по-двусмислен, но това е хубаво, понеже позволява на читателя по-широк избор на образи.
Може ли да стане още по-кратко?
Кога произведението губи първоначалния си смисъл и кога става ново произведение – може би лично ваше?