ОСНОВИ НА ХАЙКУ

Урок 5

Фразата и фрагментът

 

На първо място, насоката, следвана най-трайно, е, че хайку трябва да се дели на две части. Това е другата страна на правилото, че едно хайку не може да бъде цяло изречение. Трябва да има синтактична пауза, разделяща едно хайку на две ясни части. От примерите на японски е ясно, че единият ред, състоящ се от 5 звукови единици, е отделен граматически или пунктуационно от останалата част.

 

С цел яснота, аз бих искала да нарека по-кратката част „фрагмент“, а останалата част – „фраза“. Необходимостта от разграничаване на двете части на хайку придобива значение, когато човек се сблъска с използването на членове (за неопределеност и определеност в англ. – „a“, „an“, „the“), защото е възможно да има различни правила, отнасящи се до тези две части.

 

Преди да се заемем с това, нека ви кажа, че фрагментът може да се намира или обичайно е на първия или на последния ред, т.е. на „късите“ редове.Ето един пример, за да тествате вашата способност да разграничавате двете части на хайку:

 

внезапен дъжд

електричеството

се включва и изключва

 

Дори и без пунктуация, читателят може да чуе и усети паузата между фрагмента – „внезапен дъжд“ и фразата – „електричеството се включва и изключва“. Второто преминаване на нов ред се случва след „електричеството“, но все пак, някой друг автор може счете за по-добре стихът да продължи "електричеството се включва“, а последният ред да носи очакваното: „и изключва“. Тук целта е да се създаде асоциация между поривите на „внезапен дъжд“ и спирането и идването на тока. Човек може да пише за много от качествата на „внезапния дъжд“, но в този стих мотивът „се включва и изключва“ се разгръща и усилва, подчертавайки мощта на електричеството.

 

Пример за фрагмент, намиращ се в третия ред, е следващото хайку:

 

оградата на гробището

не може да удържи

бял лилиум

 

Ако фрагментът се прочете, като „белия лилиум“, това хайку би било само едно изречение. С отпадането на члена във фрагмента, е намерена формата с правилната синтактична пауза.

 

Понякога на читателя е позволено да определи къде е фразата и къде е фрагментът, както в този пример:

 

гардении

без значение къде са те

танцуват джаз

 

Човек може да почувства свързаността на „гардении без значение къде са те“ като фраза, а може и да комбинира последните два реда, за да получи: „без значение къде са те танцуват джаз“, въпреки че чувствителното ухо би чуло и най-малката запетая след „гардении“.

 

Това ни отвежда към въпроса за членовете и може би вече сте предположили каква е следващата насока за използването им. Фрагментът често може да се освободи от употребата на члена, за да оставите самостоятелно съществителното. Понякога може даже да се лишите от предлози във фрагмента, особено ако се чувствате изморени от четене на хайку, започващи с „в градината“.

 

Тази насока е въпрос на усет. Не е твърдо и лесно приложимо правило, но по време на редактиране на вече написаните хайку е нещо, което можете да опитате. Закрийте или изтрийте предлога и члена във фрагмента и проверете дали се запазва целостта на хайку.

 

Може би то дори ще стане по-силно! Ако считате, че членовете и предлозите са необходими, тогава при всички случаи ги използвайте. Правете каквото подсказва вашият глас. Но ако държите да съкратите текста, погледнете първо към фрагмента и започнете да зачерквате излишни думи. Обаче човек не може да следва същото правило и за фразата в хайку.

 

Понякога, на работни срещи, критиците правят коментари, че едно хайку е накъсано:

 

също тъй млада

запролетената поляна

снежна чапла

 

Имат предвид усещането, че според синтаксиса в края на всеки ред паузата е окончателна. Двата реда на фразата не са прикрепени заедно в граматически и смислов поток. Препрочитайки текста по-горе, добавям едно „в“ на втория ред. Усещате ли как думите сега изглаждат предишното „спъване“ на езика?

 

ниско зимно слънце

листа на малина

червено и зелено

 

Ако към горното „хайку-списък за пазаруване“ прибавим предлог и член, получаваме:

 

ниско зимно слънце

в листата на малината

червено и зелено

 

 

Заслужава си да сте наясно от кои два реда искате да направите фраза. Прочитането им на глас би помогнало, за да прецените как звучат. Ако има прекалено ясен зев между редовете, запитайте се дали има нужда да се добави член или член плюс предлог.

 

Ако го направите, забравете за краткостта и си позволете лиричното удоволствие на плавния преход между два реда. Ако бях избрала да превърна първия ред във фрагмент, щях да напиша това хайкуто така:

 

ниско зимно слънце

листата на малината

греятв червено и зелено

 

Ето, добавянето на глагол осигурява правилния граматически поток между редове 2 и 3. Ако някой добави „в“ на първия ред, текстът ще се чете като „в ниско зимно слънце/ листата на малината греят/ в червено и зелено“ – което би подготвило ухото ми за скалъпено изречение (run-on sentence)*

 

Една друга разновидност е хайку, в което има пауза в средата на втория ред. Често човек може да намери това в преводите на хайкай на Башо – двуредни хайку, преподредени в три реда. Случва се да намерите на английски език хайку, написано по този начин.

 

Те често са резултат на „реликти“ от ренга или са писани от хора, които използват броенето на 5-7-5 срички, което довежда до твърде много образи.Често тези хайку имат запетая в средата на втория ред, понеже граматически авторът е почувствал тази пауза. Пример би могло да бъде:

 

среща

в нейните очи, на техниколор

светът

 

Сега е време да се върнете към хайку, което сте написали досега и да видите можете ли да установите къде са фрагментът и фразата.

 

Дали е ясно, че два от редовете са фраза?

 

Вашата фраза задава ли плавна връзка между редовете?

 

Имате ли чувството, че трябва фразата да се отдели пунктуационно?

 

Има ли ненужни членове във фрагмента?

 

Във фрагмента има ли излишен предлог?

 

Не забравяйте: фрагментът може да стои отделно.