ОСНОВИ НА ХАЙКУ

Урок 10

Хайку техники

 

В ранните години на писане на хайку на английски език приетото преобладаващо кредо за това как се пише хайку (понякога подразбиращо се и рядко изразявано) беше: ако умът/сърцето на автора прилягат към „правилния" начин на мислене, докато преживява така наречения „хайку момент“, просто трябва да докладва за това преживяване, за да се получи добро хайку.

 

Един от поводите за радост при приемането на този възглед беше, че той заобикаляше старата криза с бариерата 5-7-5. Друго предимство на тази система на определяне на хайку е, че тя връчи почти религиозно право на автора да определи кое е приемливо хайку.

 

Никой не знаеше точно защо дадено хайку бе добро, но беше ясно от текста, че авторът е имал миг на просветление (или satori за вдъхновените от дзен). Ако моментът е бил свят и формата пасвала с философията на групата за публикуване на хайку, то беше определяно за отлично.

 

Друг плюс на тази гледна точка е, че позволи написването на безкраен брой статии в списанията относно Дзен аспектите на писането на хайку и дори мъгляви статии за това как да се подготвите, намерите, разпознаете и споделите своите хайку моменти. Около тази полурелигиозна идея са съставени дори книги.

 

Въпреки това много хора признават, че хайку-моментите са много подобни на други проблясъци на вдъхновение, които, когато се изразят чрез други средства, се превръщат в картини, разкази, мечти или дори в нови цветови схеми и в рецепти.

 

А много други споделят объркването си от преживяване на истински момент на прозрение, който никога не са успели да опишат в прилично хайку, способно да изрази чудото и величието на този момент.

 

Те си задават въпроса: какво не е наред с мен? Не бях ли достатъчно подготвен духовно? Твърде обикновен ли бях? Твърде невнимателен? Твърде ограничен в речника си? Може би твърде много от собствените ми религиозни убеждения са ме задържали далеч от Дзен нирваната на хайку?

 

Истината е, че вероятно всичко изброено по-горе може да промени нечия способност за писане на добро хайку. Въпреки това се почувствах спасена, когато се натъкнах на малката книжка, Aware – a haiku primer, написана на ръка и илюстрирана от Бети Древниок, която по времето на написването на книгата (предполагам само, че е от началото на 80-те години, тъй като няма дата на нея) е била президент на Хайку-обществото в Канада.

 

Сред многото страхотни съвети за писане на хайку и получаване на въпросните прозрения за Дзен, беше и правилото: „Пишете (хайку) в три кратки реда, като използвате принципите на сравнение, контраст или асоциация“.

 

На страница 39 тя използва израз, който ми е липсвал във всички други дискусии на тема хайку: „Тази техника дава опорната точка, от която мисълта на читателя се обръща и се разширява“. „Техника! Значи има инструменти, които могат да се използват!“ – помислих си с радост.

 

И започнах да упражнявам с радост нейните методи – с относителен според мен успех, както и с все по-голямо удоволствие. Изведнъж разбрах за себе си какво не е наред с едно хайку, така че не успява да се получи по начина, по който си мислех, че трябва.

 

Можех вече да се запитам дали в него има сравнение, контраст или асоциация между образите и дали тази взаимовръзка е ясна и разбираема за читателя.

 

Бавно, с течение на годините, открих чрез собствените си преводи на старите японски майстори и хайку на моите съвременници, че са налице повече фактори, отколкото само тези три, върху които човек може да изгради едно хайку. Въпреки това изглежда, че другите проявяват безразличие към тези аспекти, които аз наричам техники.

 

Може би това се случва, защото в сферата на хайку продължава да съществува силна почит към хайку-момента и такава неприязън към това, което се нарича „хайку от бюрото“ („настолно хайку“). 

 

Определението за хайку на бюро е тристишие, написано по идея или просто на базата на игра с думи, вместо да е резултат от директен опит. Смятало се е, че ако не преживявате събитието с всичките си сетива, то не е валиден материал за хайку. Хайку, което идвало от ума, се е приемало за полумъртво и нереално и по всяка вероятност, интелектуално.

 

Един опитен писател само би се усмихнал на такава наивност, но етикетът „хайку от бюрото“ обичайно е бил погребален звън за всяко хайку, определено като такова. Това опасение кара новаците на хайку-сцената да се страхуват да работят с техники или дори да се боят от идеята, че техниките са нужни, когато дойде време да се опише неуловим хайку-момент.

 

С риск да поведа някого към псевдогреха да напише хайку на бюрото си, бих искала да обсъдя и илюстрирам някои от техниките за писане на хайку, които съм открила и използвала. Потърпете, знам, че вече се занимавахме с тях, но те са толкова необходими, така че ми позволете да ги представя отново.