Моята Джейн | jane-haiku-lessons

„Твоята Джейн – защо не напишеш нещо, в България липсва информация за нея!" това чух няколко пъти през последните месеци и реших, че най-малкото, което мога да направя в знак на благодарност към нея, е това, което следва.

На 7 декември 1995 Джейн стартира www.ahapoetry.com, който впоследствие се превръща в дом на световното англоезично (и не само) хайку и свързаните с него форми. Мотото на сайта е:

Добре дошли в света на поезията на Джейн, поезия, която ще ви накара да възкликвате „Ах ха!” докато откривате и изследвате разнообразните жанрове на кратката поезия. Нека вашето време на този сайт да бъде благословено!

Благословията наистина действа – благодарение на линковете към статиите на Джейн и на членството ми във форума на сайта открих, и все така продължавам да откривам, вълшебството на изживяване и споделяне на мига. Оттогава си мисля, че хайку не е просто и само поезия, а начин на живот. Хайку не принадлежи на автора си – то ни се спуска отгоре, а ние сме длъжни да се научим да го записваме по възможно най-добрия начин – това със сигурност го зная от Джейн.Джейн е може би една от личностите, допринесли най-много за популяризирането на най-кратката поетична форма. И до днес тя продължава да пътува, среща се с читатели и сладкодумно изнася лекции, достъпни и за най-широката публика, дори за хора, които никога преди това не са имали досег с жанра.

Статиите на Джейн, публикувани в Аха, са най-задълбочените анализи на хайку, които някога съм чела. Всичко това Джейн е написала, обобщавайки своя собствен опит от изучаване и превеждане на големите японски майстори. По мое лично мнение, всякакви други определения за хайку в енциклопедии и уикипедии бледнеят и наподобяват някакъв жалък опит за заблуда, сравнени с това, което Джейн е анализирала и обобщила.

В тази поредица ще се опитам да ви запозная накратко с някои от най-важните статии на Джейн, публикувани в рубриката Haiku How-To на сайта Аха, които според мен ще бъдат много полезни за пишещите хайку в България, така, както бяха и за мен.

Част първа:

FRAGMENT AND PHRASE THEORY

Jane Reichhold

ТЕОРИЯ ЗА ФРАГМЕНТ И ФРАЗА

В увода към статията си Джейн подчертава как фактът, че най-малката поетична форма има и най-много „правила”, никога не е спирал да я удивлява, че авторите на хайку не биха могли да следват всички „правила” и е добре всеки да избере кои да спази и кои да наруши, но само след като е осъзнал причините и методите. Тук тя прави уговорката, че мненията, разработени в статията, се споделят от болшинството пишещи хайку автори.

Теорията за фразата и фрагмента е основното, което води Джейн в нейното творчество, а именно: хайку се състои от две части; то не може да бъде едно цяло изречение, както не може да се дели и на три отделни фрагмента (нещо, което доста автори като че ли не осъзнават).

Наложително е да има синтактична пауза между двете части, обозначена със запетая, тире, многоточие и прочие, а когато паузата е ясно доловима, употребата на пунктоация е излишна.

По-кратката част е фрагментът, а останалото е фразата. Фрагментът може да се намира както в ред 1, така и в ред 3. Всичко това Джейн подкрепя с примери. Вместо да се губим в превода и с цел да не нарушаваме авторски права, реших, че е по-добре да илюстрирам това с мои примери:

пролетен гръм… (фрагмент)

потреперва в ръцете ми

вестникът

свраки

кряскат на плета

партиен конгрес (фрагмент)

Паузата във втория пример е ясно доловима, дори без да се използва препинателен знак.

Понякога хайку е написано така, че разделението на фрагмент и фраза може да стане по два различни начина, като оставим на читателя възможността сам да направи избора си:

лимонов резен

в чашата ми с уиски

мъгливата луна

Което може да се прочете по следните начини

:лимонов резен в чашата ми с уиски (фраза) мъгливата луна (фрагмент)

или

лимонов резен (фрагмент) в чашата ми с уиски мъгливата луна (фраза)

Срещат се и хайку, в които разделението между фраза и фрагмент се явява някъде в средата на ред 2. Обикновено това са хайку, чиито автори се стремят да спазват определена сричкова схема, но явлението може да се наблюдава и в свободно хайку. За разнообразие и аз от време на време експериментирам с подобна пауза:

носи се

над долината – слънчев лъч

върху трели на гайда

Доста рядко се случва хайку да бъде написано така, че да са възможни много различни деления на фрази и фрагменти. Тогава изписването му в един ред е единствено подходящо за случая. За съжаление, особеностите на българския език ни дават твърде малко свобода да творим в тази насока, затова ще дам пример с англоезично хайку, като преведа на български всеки един от вариантите на прочит:

pink dawn airbrush tints the twigs

Вариант 1:

pink / dawn airbrush tints the twig

sрозово / утринна четка нюансира клоните

Вариант 2:

pink dawn / airbrush tints the twigs

розово утро / четка нюансира клоните

Вариант 3:

pink dawn airbrush / tints the twigs

розова утринна четка / нюансира клоните

Вариант 4 (кръгов вариант):

pink dawn airbrush tints the twigs pink dawn airbrush tints…

и т.н. до безкрайност, можем да почнем да го четем от която си дума искаме и да спрем когато поискаме. Отпечатването на това хайку във формата на пръстен най-добре илюстрира този прочит. За съжаление, според мен този вариант е непреводим.

В статията си Джейн отбелязва, че с течение на годините е престанала да използва препинателни знаци, като, единствено и необяснимо за самата себе си, е оставила в употреба въпросителния знак. Споменава това, за да подчертае, че правилата в хайку не са „гравирани върху камък” и че всеки от нас би трябвало сам да ги проумее, което е един неспирен процес.

Обичайният начин да откриваме нови „правила” е като четем чуждите творби и решаваме за себе си какво върши работа в дадено хайку и какво ни възхищава. Съзнателно или не, ние започваме да имитираме стила, който създава това „правило”. Обикновено се придържаме към него, докато не открием нещо ново, което да го замени.

Тъй като има много правила, всеки от нас работи с различен комплект. Чрез анализ на хайку, публикувани в някое водещо списание, ние можем да разберем кои правила приема издателят им, което не бива да означава, че това е единственият начин да се пише хайку.

Според Джейн, авторите на хайку трябва да вземат решение кои от правилата, целите или насоките да приемат за себе си. Както няма един начин за писане на хайку, така няма и един-единствен стил или техника, който да обявим за абсолютно най-добър. Хайку е твърде голямо за това. За кратката си история, хайку е изследвано и обогатено от авторите си, така че имаме широк диапазон от стилове, техники и методи за анализиране.

Техниките са методи за постигане на поставена цел в писането. Те са нещо, което трябва да научим и после да забравим, както вече е казал Башо. Но след като веднъж ги научите, вече ще сте наясно защо някои хайку работят за вас, а други – не. Изучаването на тези техники ви подготвя инстинктивно да използвате най-подходящата техника за всяко хайку изживяване.

Вероятно в хайку нищо не е абсолютно. Като самия живот, хайку изисква изучаване, експеримент и баланс.

Надявам се днес да сте научили малко повече за една от хайку-техниките – употребата на фрагмент и фраза.

Част втора

Привет, благодаря за подкрепата на всички, които се свързаха с мен след публикуването на първата част от поредицата. Надявам се, че е била полезна и че не едно и две хайку са написани след прочитането й. И така: фрагмент и фраза или фраза и фрагмент - толкова е лесно да се постигне дори когато първоначалното ви вдъхновение не се е съобразило с тази структура. Просто трябва да се върнете и да редактирате.

Да, да редактирате!

От Джейн зная, че дори великият Башо е редактирал своите произведения, а може би и затова е станал велик. Кой знае?

Днес ще ви запозная е някои хайку техники, които Джейн Райкълд е събрала и обобщила с течение на годините и които оказаха голямо влияние върху моето хайку творчество. Можете да прочетете подробно за тях в статията HAIKU TECHNIQUES, публикувана на www.ahapoetry.com.

Самата Джейн в ранните си години приема общоприетото вярване, че ако преживееш чисто вдъхновение във вид на т.н. „хайку момент”, „просветление” или „satori”, достатъчно е просто да опишеш преживяването, за да се получи прекрасно хайку. Както много други автори и Джейн осъзнава, че „хайку моментите” приличат твърде много на останалите проблясъци на вдъхновение, които, пренесени в друга медия, се превръщат в картини, разкази или поеми. Често изпитва объркване, когато се случва да не може да напише свястно хайку, въпреки че е вдъхновена от някой наистина преобръщащ живота момент на просветление. Търси причините в себе си, пита се дали е недостатъчно подготвена духовно, прекалено обикновена или невнимателна. Или не владее достатъчно добре думите? Или пък християнските й убеждения пречат да усети Дзен нирваната на хайку?Вероятно всяко едно от гореизброените може да окаже влияние. Но Джейн чувства облекчение, когато в ръцете й попада хайку-буквар, написан на ръка и илюстриран от Бети Древньок, по онова време президент на Канадското Хайку Общество. Сред многото полезни съвети, Джейн попада на следното „Пишете (хайку) в три кратки реда, като използвате принципите на сравнение, контраст или асоциации".

И така, Джейн започва да прилага тези техники на практика, с радост и сравнителен успех. В състояние е да разбере какво не му е наред на едно хайку, да се запита дали в него има сравнение, контраст или асоциация и дали тези връзки са достатъчно ясни и разбираеми за читателя. Постепенно, с четене на преводи на старите майстори и на свои съвременници, от чиито творби се възхищава, Джейн открива много повече фактори от гореспоменатите три, които тя нарича техники.

Техника на сравнението - според думите на Бети Древньок: „В хайку нещо и нещо друго се съпоставят чрез ясно изразени образи. Заедно те се допълват като едно определено събитие. Оставете читателя да разбере, че идеята на сравнението е да покаже как две различни неща са подобни едно на друго или споделят подобни аспекти.

точка

на върха на ледунката

капка

Какво е изразено тук, без да се казва направо? Че капката на върха на ледената висулка е подобна на точката като препинателен знак - край на едно състояние и начало на друго (в този пример това може да се тълкува двупосочно, така както капката може да замръзне и се превърне в лед или обратното, да постави началото на топенето и сложи край на съществуването на ледунката като цяло).

Важното е при употребата на тази техника да не използвате думи като „като”, „подобно на” и пр., а да оставите читателя сам да изгради връзките и да открие сравнението.

Техника на контраста - като че ли работата тук е по-лесна - всичко, което трябва да правите, е да контрастирате образи:

камъчета

на отсрещния хълм

стадо овце

цветът на джанката

по-бял е тази сутрин…

сняг

Вълнението, което създават противоположностите, доставя удоволствие в прилагането на тази техника. Тъй като животът постоянно ни изненадва с контрасти, това е и една от основните техники за писане на хайку.

Техника на асоциациите - това може да се обясни с „как различни неща се съотнасят или приличат едно на друго". Нарича се още „единство", като целта е да се покаже как всичко е част от всичко останало.

Един малко смесен пример, защото освен асоциации, тук определено съм използвала и техниката на хумора:

свраки

кряскат на плета

партиен конгрес

Техника на загадката - вероятно е една от най-старите поетични техники. Загадката се поставя в първите два реда на хайку, така че тя да се стори на читателя почти неразгадаема. Колкото по-интригуващо е началото и колкото по-изненадващ отговорът, толкова по-добре въздейства хайку. Както с всичко друго, трябва да внимавате да не прекалявате с разтеглянето на шегата, за да не изгубите читателя.

лае

срещу кучето на рибаря

…гларус

Техника на превключване на сетивата - още една любима техника на старите японски майстори, но използвана с дискретност. Просто обяснено, това означава да се говори за един сетивен аспект на нещо, а след това да се прехвърлите на друг сетивен орган. Обикновено е слухово възприятие на нещо, което виждате или обратно; или пък от зрение преминавате на вкус.

изгрев (зрение)

глътка изворна вода (вкус)

от допрени шепи (допир)

есенни листа (зрение)

заглъхващ си-бемол

от нейното пиано (слух)

Техника на стесняващ или разширяващ се фокус - използвана от Бусон, защото като художник той бил доста „визуален" човек. Обикновено се поглежда на света през широкоъгълен обектив в първия ред, после с нормален на втория, а в третия се преминава на близък план. Звучи просто, но Бусон го е прилагал с голям ефект:

вечерен бриз –
водата се плиска
в краката на чаплата

(Бусон)

Ето и мои опити:

тънък сняг…

врабчета вдигат врява

за трохи

Може да се прави същото, но в обратен ред - от близък план към широкоъгълен поглед към света:

връхчета на пръсти

ми проследяват профила

пролетен бриз

Техника на метафората - като чуят за нея, хората, които са минали през някакво обучение по писане на хайку, едва ли не онемяват от ужас заради онова иронично правило, че метафора в хайку не се използва. И все пак, Башо е използвал метафора в известното си „гарваново ку":

на сух клон

кацна гарван

късна есен (Башо)

С други думи, той казва, че есенната вечер се спуска по начин, подобен на кацане на гарван върху гол клон. Всеки друг пример бледнее пред този, но все пак ето едно мое хайку, съдържащо т.н. загатната метафора (защото това именно е направил и Башо - създал е образите и е оставил читателят сам да изгради връзките между тях)

северен вятър

разярено куче ме дърпа

за палтото

Така поставена, метафората е само загатната чрез образите на северния вятър и на разяреното куче. Аз не казвам, че вятърът е разярено куче, а оставям читателят сам да направи тази връзка.

Техника на скеча или Shasei на Шики - въпреки, че тази техника често е описвана с термина на Шики „Shasei” или „shajitsu” (реалност), тя отдавна е използвана от поезията на Ориента. Поетичният принцип е да се „описва както е". Причината терминът на Шики да стане толкова известен, е неговото собствено въставане срещу многото различни техники използвани в хайку. По натура, той изглежда е бил против всякакво статукво. Ако поетите прекалено често употребявали дадена идея или метод, считал за личен дълг да посочи това и да предложи нещо друго. Поради това, Шики мразел играта на думи, загадките и другите неща, за които говорим тук. Вместо това предпочитал просто да опише какво вижда, без каквото и друго нещо да се случва в неговите хайку. Откривал голяма красота в обикновени гледки и 99% от неговите хайку били написани така. Самият той, след като сътворил огромно количество хайку по този начин, през 1893 разбрал, че дори тази негова нова идея му е омръзнала.

Един мой опит:

отворен прозорец

аромат на липи

и ручило на гайда

Техники на двусмислицата, каламбура и играта на думи - всеки, който е чел преводи на японска поезия, е забелязал какво удоволствие доставя на поетите да говорят за едно нещо, а да казват друго. Само посветените знаели тайния език и схващали шегите. В някои случаи се говори за секс чрез привидно споменаване на нещо обикновено; има цели списъци с думи с двойно значение. Със същия успех се използват каламбури или думи с по няколко различни значения.

жега…

разсъбличаме хайку

от прилагателни

сенки по пладне

аз стъпвам на

главата си

Техника на заменяне на съществително с глагол - това е много дискретен начин да прилагате игра на думи и в доста езици има думи, които могат да бъдат едновременно съществителни и глаголи. На български е по-трудно да се постигне нещо, прилагайки тази техника, но все пак ето един мижав опит:

джаз…

в тъмнината барабани

капчук

Техника на близката връзка - може да се класифицира и като подточка на асоциации, но работи също и с контраст, и със сравнение. При свързването на едната част на хайку с другата, връзката може да бъде близка и общоизвестна. Обикновено начинаещите лесно се впечатляват от тази техника и експериментират първо с нея, защото я разбират.

блещука пясък

в празна мида…

спомени

Техника на далечната връзка - с увеличаването на майсторството на автора, техниката на близката връзка започва да му се струва по-малко вълнуваща и той вече е готов да експериментира с по-далечни „скокове", така че понякога се случва читатели с по-малък опит да не могат да проследят връзката и да окачествят написаното като безсмислица.

половин дузина

хайку в папката

сценична треска

Техника на смесването - така се смесва действието, че читателят да не може да разбере дали природата го извършва или човек.

летен дъжд

на тате таратайката

най-после чиста

Техника Sabi - думата има толкова много значения, че в Япония едва ли не сменят нейната дефиниция според настроението си. В The Haiku Handbook Бил Хигинсън, нарича „sabi (патина/самота) - красота с чувство на самота във времето, подобна на носталгията, но по-дълбока от нея.” Сузуки поддържа идеята, че sabi е самота, но още може да е тъга, незначителност, асиметрия и бедност. Доналд Кийн вижда sabi като „недоизказаност, намекваща големи дълбини”.

Джейн Райкхълд превежда думата като „sabi (остарял/самота) - качество на образите, използвани в поезията, които изразяват нещо остаряло или обветрено с намек за тъга, защото е било изоставено". Счупена ограда, обрасла с лиани излъчва sabi, докато прясно боядисаната не. Като хайку техника, авторите съпоставят образи и глаголи, които създават тази желана атмосфера. Често използват думата „стар” или пишат за гробища и баби. В англоезичното хайку тези трикове доста бързо се износват.

съборен зид

зад него пак цъфти

черешката

на гробището

невидима снежинка

целува ми челото

стара ферма

един на друг подпрени

хамбарът и черешата

Техника Wabi - брат близнак на sabi, който също като него има безброй много тълкувания, но може да се дефинира като „wabi (бедност/красота) - когато живееш простичко". Много е трудно да се определи граница между тях, така че може да се спори дали горните примери са повече sabi, отколкото wabi.

гларус

над заскрежен боклук

дневна луна

Техника Yûgen - обикновено дефинирана като „загадка" или „непознаваема дълбочина". Според Джейн лице наполовина скрито от ветрило, излъчва, докато същото лице, наполовина покрито с козметична маска, не излъчва yûgen. Понякога се използват описания на нощ, мъгла, мараня, празни улици, алеи и къщи, в други случаи се говори за изчезване или внезапна поява на нещо. Техниката на превключване на сетивата също върши работа, защото създава мистериозност. Някои английски автори се опитват да постигнат yûgen чрез употреба на думата „стар", която да такава степен се е изтъркала от употреба, че предизвиква ропот срещу използването на прилагателни в хайку, а други пишат за призраци, което ни най-малко не впечатлява японците.

листопад

на пътеката

чифт крила

Чифт крила? На птица ли са, или на ангел? Това последното е невъзможно, тогава, къде е птицата? Какво е станало с нея? Защо? Самото хайку е написано по действителен случай, минало е през многобройни редакции и „орязвания", и освен yûgen, прилага и техниката на стесняващия се фокус.

Техника на парадокса - една от целите на хайку е да обърка читателя точно толкова, колкото да предизвика интерес. Употребата на парадокса му дава поле за размисъл. Все пак, не можете да използвате безсмислици, а да конструирате истински (свързан с реалността) парадокс. Не е лесно за постигане, но когато се случи, употребявайте смело във вашите хайку. Ето едно хайку, което написах по времето на учителската стачка 2007:

Балканска мъгла

класната стая виси

във въздуха

Техника на невъзможния свят - много близка до техниката на парадокса, използвайте този много стар японски метод, за да накарате хайку да звучи простичко и ясно, почти по детски:

облачно

гарванът изграква

слънчев лъч

Техника на хумора - това е „опасна" работа, защото е трудно да предвидите толерантността на останалите към шеги, вицове, закачки, намеци; територията на хумора напомня минно поле и все пак, при четене на живо, нищо не може да предизвика толкова възхищение и ръкопляскания, колкото едно добро хумористично хайку. Да си припомним „сврачето" хайку:

свраки

кряскат на плета

партиен конгрес

А това как ви се струва:

кисело вино

извивката на устните му

при звука на гласа й

Техника „горе както долу" - първият и третият ред изразяват свързаност и/или завършеност. Понякога не знаете дали да ги поставите в този ред, или да ги размените:

коситба

в лавандулови ливади

лунен сърп

или:

лунен сърп

в лавандулови ливади

коситба

Аз лично предпочитам първия вариант, защото изненадата в това хайку е лунният сърп, а не коситбата.

Самата аз, без да претендирам за откривателство, към всичко това бих добавила следната

техника на изненадата - оставете изненадата за последния ред на хайку, така както направих аз в последния си пример. Ето още един:

криеница

във високата трева…

боклук

Надявам се, че многобройните техники, описани тук, не са ви обезкуражили. Няма да звучи никак пресилено ако кажа, че съществуват още доста, които липсват в списъка. Да не забравяме, че техниките не са самоцел, а само средство за постигане на завладяващи, „посичащи" хайку и че изучаването им би ни помогнало да усъвършенстваме своето творчество.

И пак да кажа, не се страхувайте да редактирате - и най-великите са го правили.

А може би някъде в интернет бъдещият български Башо чете тази „статия"?