ОСНОВИ НА ХАЙКУ

Урок 3

Намиране на хайку

 

Ако още не се е случило някое хайку, просто ей така да изскокне в ума ви, тук споделям някои мисли, които може би ще ви помогнат да го откриете.

 

Всеки от нас има своя лична причина да пожелае да пише хайку, но за мен начинът, по който живея, за да се подготвя да получа хайку-вдъхновение, е дори по-ценен от текстовете, които накрая написвам. Разбирате ли, с цел да се отворим за възможността да ни се даде хайку (да, аз вярвам, че то ни се дава като дар!), ние трябва да живеем живота си с определена нагласа.

 

Става дума наистина за живот по Пътя на хайку. Това не означава, че трябва да станете дзен будист, да заживеете далече в планината, облечен в една-единствена дреха, да седите с кръстосани крака или пък да се опитате да бъдете някой друг вместо себе си, но има ясни нагласи, които ще обогатят писането и живота ви.

 

1. Усещайте

 

Това означава просто да живеете в момента, да използвате сетивата си, непрекъснато да тествате всичко около себе си, отново и отново – да забелязвате това, което е около вас и как всеки детайл се отнася към другия. Вместо да измисляте образи, можете да използвате ума си, за да разгледате онова, което е. Нарича се още „центриране“, защото, когато сме способни да изключим вътрешния си глас, който ни досажда, оплаква се и ни дразни, тогава постигаме равновесие.

 

от пръстта

дупката има форма

на цвете

 

И в действителност можем да видим как дупчицата, изкопана за семената, вече има форма на цвете – човек изпитва ново усещане за пръстта и цветята, както и за връзката помежду им.

 

2. Не съдете

 

През по-голямата част от живота си, във вътрешен диалог със себе си, отсичаме: „Това е добро“ и „Това е лошо“. Този вид мислене подхранва заядливия ни вътрешен глас, който е с такива разрушителни последици за спокойствието на духа ни! Колкото по-рано разберем, че всеки и всичко е нито добро, нито лошо, а просто такова каквото е – толкова по-лесно ще изолираме този вътрешен глас и ще се отворим към великолепието на обкръжаващия ни свят.

 

с мишка споделяме

чекмедже за чорапи

къща в гората

 

Вместо да се побърквам, че съм намерила мишка в чекмеджето, приемам, че животът в гората, където живеят мишки, предполага жилищните пространства да се застъпват.

 

3. Уважавайте

 

За да оцени малките неща, в които се състои величието на хайку, човек има нужда да уважава живота. Това означава не само благоразположение към другите хора и към останалите живи същества, но също така и към неща, които обикновено не считаме за живи – скали, реки, планини, къщи, стаи и мебели.

 

Когато живеем така, като че ли всичко е свещено, каквото то всъщност е, когато действително мислим, че е така, ние се отнасяме с нещата наоколо по много по-отговорен начин. Когато човек наистина разбира чудесата в един квадратен инч от света – историята, развитието и предназначението, огромното богатството на битието му – кaк би могъл да го замърси, оскверни или унизи?Има една история, разказваща за Башо и любимия му ученик Кикаку. Един ден Кикаку, който бил много импулсивен и „душата на компанията“, дотърчал при Башо с най-новия си и най-прекрасен стих. Вероятно танцувайки и ръкомахайки, Кикаку прочел:

 

откъсвам

крилцата на водното конче

червено чушле

 

В Япония има вид големи водни кончета с яркочервени тела. Ако откъснете крилата им, извитото им заострено тяло ще заприлича на малка червена чушка. Много тихо и с блага усмивка, Башо предложил корекция:

 

добавям крилца

на червеното чушле

водно конче

 

4. Усетете единството

 

Горният пример илюстрира  и идеята, че всичко е във всичко. Червената чушка е във водното конче. Често реалността на този начин на мислене се проявява като изживяване, известно като „сатори“ или просветление – когато човек разбира завършеността, единството на цялото съществувание.

 

Ако вместо различията, търсим общото, светът става по-приемлив, по-леко се разбираме един с друг и със света на природата. Някои от техниките на хайку са изградени върху идеята, че дори напълно различните неща имат връзка. Намирането на тази опорна точка е в основата на много, много хайку.

 

морска звезда

всичките дни на живота й

в една чайка

 

Един от аспектите, които обединяват нещата в света, е хранителната верига. Животът и преминаващото време, взети от едно, се дават на друго – дори материята на звездите е в обмен с нас.

 

5. Усетете простотата

 

Хайку, както никоя друга форма на поезията, изисква простота. Не само че простите неща от живота са предмет на хайку, но и начинът им на описване трябва да бъде най-семпъл, с ясна и точна употреба на думите. С редуцирането на броя на нашите думи, както и с промяната на виждането си за света, стигаме до извода, че в тази епоха на комерсиализация, красотата е в това да приемеш простите принципи и простите неща – да имаш в живота си само истински потребното.

 

Да се обкръжим с красотата на формата, а не на орнаментите, с патината на добре провереното, а не с лъскавината на новото, с истинското, вместо с подобието – това е начинът да променим дълбоко своето вътрешно Аз.

 

нежна прохлада

водопад колкото един пръст

в допрени шепи

 

6. Бъдете смирени

 

Писането на хайку е практикуване на смирение по много начини. На първо място, ще се смирите, щом започнете да проучвате величието на дори най-обикновените неща около вас. Когато се научите да се вглеждате по-дълбоко във всеки аспект на Вселената, разумът, интелигентността и великолепието й ще ви изпълнят с благоговение.

 

На второ място, съвременната поезия се основава на авторовите чувства и мисли, което извънмерно надценява егото. Хайку е базирано върху това, което авторът наблюдава. По този начин, фокусът не е върху вътрешния, а върху външния свят. Често това е стъпка, която е много трудна за някои начинаещи – да спрат да желаят да казват на другите онова, което мислят, чувстват и вярват, че е (или искат да бъде) реалността.

 

При тях е напредък, ако съумеят да оставят всичко това настрана и просто да започнат да отчитат видяното. Неупотребата на лични местоимения свидетелства кога тази стъпка е била взета.

 

Друг фактор за смирение, на който хайку ни учи, е, че не вие сте автор на хайку. Това са дарове, дадени ви чрез вашия дух. Те идват чрез вас, но не са ваши. Следователно по никакъв начин великолепието на някое от вашите хайку не може да допринесе за вашата самооценка. Веднага щом осъзнаете, че вече сте велики, прекрасни и великолепни, каквито наистина сте, вие ще започнете да се обичате и ще имате нужда от хвалебствията на другите.

 

Ако някой хареса вашето хайку, това ще ви каже много за този човек, но няма да добави нищо към вашето чувство за собствена значимост. Тъй като хайку само идват чрез вас, вие можете истински да се гордеете с тях – по същия начин както бихте показали чудесен подарък от най-близък приятел или занесете на съседа си кошница с най-хубавите ябълки от вашето дърво.

 

Да сте в това състояние, или дори да имате проблясъци на вдъхновение, все още не гарантира, че вашето хайку е добро, че е велико или дори че е хайку. За това човек трябва да знае как да пише и, дори по-конкретно, как да напише едно хайку. Има един мит обикалящ хайку общностите, че ако някой преживее силен, дълбок или траен „хайку момент“, в резултат и написаният текст ще бъде страхотно хайку.

 

Това, както и всеки друг мит, отчасти е вярно, отчасти измамно и фалшиво. Ако човек знае как да пише хайку, може да изглежда, че то се пише от самосебе си. Дори за някой едва-едва запознат с хайку, такъв момент може да му донесе най-доброто от всички негови хайку. Ала също е възможно преживяването да е толкова зашеметяващо, че никога да не намерите най-подходящото хайку, което да предаде чувството.

 

Това, което със сигурност ще се случи е, че удоволствието от моментното вдъхновение ще бъде така фантастично, че няма значение дали написаното в резултат хайку ще се разглежда като „добро“ или „слабо“ и „бедно“ – то си остава пробен камък за вас и вашия специален момент. Освен, че трябва да пишете и да използвате думите ефективно, аз вярвам, че най-важна е работата по духовното обучение на автора. Намирам, че най-спонтанно и високо оценявам хайку на най-развитите души – личности, които са достигнали определена емоционална и духовна зрялост.

 

Как да разберете дали в нещо, което виждате, има материал за хайку? Един от сигналите е: когато имам желание да се обърна към някого, дори в действителност да няма никого там, и да кажа: „Виж това!“… Тогава започвам да навлизам в нещото и от този център наблюдавам всичко наоколо.

 

Търся образи, които да са в унисон, в контраст или са сравними с нещото, привлякло вниманието ми, и които сякаш искат да говорят с мен. Ако бъда привлечена от перуника, някои асоциативни образи биха могли да бъдат листата й, другите растения, поддържащи живота й, времето, сезонът, или поляната към морето.

 

Контрастен на перуниката образ може да е, например, нетипично за сезона топло или студено време, жълта буболечка на виолетовите й листа, или човек, който откъсва цветето, или..., или… Образ за сравнение може да бъде височината на тревата (дивите перуники са много ниски тук, по нашите ливади, поради силните ветрове) или – просто голямата радост, която едно цвете дарява, или, или…

 

За упражнение, изберете нещо – цвете или дърво, което виждате – и намерете асоциативен, контрастен или сравнителен образ, с който да го съпоставите.

 

Нека това малко упражнение да ви вдъхнови за повече хайку!