ОСНОВИ НА ХАЙКУ

Урок 4

Писане на хайку.

Формата

 

Както виждате, вдъхновението за хайку е нещо, което може да бъде по-сложно, отколкото сте очаквали. Все пак, щом четете това, значи сте го разбрали. Идва следващата важна стъпка – да излеете вдъхновението си в едно хайку. Но преди да стигнем наистина до химикалката и хартията, има още няколко неща, които държа да разберете.

 

Хайку в Япония и хайку в останалата част от света са доста различни жанрове. Въпреки че при хайку, написани на останалите езици, се забелязват различни общи аспекти, японското хайку има набор от параметри, неосъществими в другите езици и култури.

 

В Япония хайку се състои от три „части“, съдържащи пет звукови единици в първата част, седем във втората и пет в третата. Имало е няколко опита на японски автори в миналото да променят този модел, но усещането за неговата правилност е така врастнало в литературната им история, че те като народ изглежда не са в състояние да се откажат от броенето на звукови единици (или кана) в своето хайку.

 

Броенето на срички

 

Много хора, получили само най-елементарна информация за хайку, вярват, че то трябва да се състои от седемнадесет срички, разпределени в три реда. Можете да приемете, ако желаете, това правило при работата си, както са сторили немалко хора, но методът създава значителни проблеми и е добре внимателно да го обмислите.

 

1. Английските срички са много по-дълги от звуковите единици (он или кана) вяпонското хайку. Вследствие – едно хайку на английски, състоящо се от седемнадесет срички, съдържа около една трета повече информация от японското хайку.

 

Такава ситуация може и да е приемлива, освен ако не се опитвате да преведете седемнадесетте срички от едно англоезично хайку на японски или ако поискате да напишете модерно хайку. Защото, когато четат точни, а не раздути преводи от японски, съвременните автори забелязват, че оригинално хайку, преведено на английски, изглежда и звучи доста по-кратко.

 

Ето защо сме приели принципа да ползваме по-малко от седемнадесет срички в нашите хайку. Не можете да приемете и двете насоки. Налага се да решите дали искате да се съобразявате с процеса „броене на срички“, или с алтернативата му – по-краткото хайку.

 

2. Японците не използват препинателни знаци, както правим ние с точка за пауза, но имат думи, наречени kireji (киреджи) – „режещи думи“, както е при нашето изречено или записано „тире“ или „запетая“. Тези думи с пунктуационно значение, а и като суфикси на глаголи и прилагателни, се ползват като акценти и постигат различни емоционални послания.

 

Често те са преведени с „уви!“ или „ах!“ –подобно на това, когато ние използваме удивителен знак, за да посочим, че авторът емоционално е подчертал нещо; „режещите думи“ заемат една или две звукови единици, съкращавайки съществената информация в хайку с до дванадесет процента.

 

3. Японският автор може да избира разнообразни като дължина „режещи думи“, за да постигне нужния размер на стиха, така че той да пасва на бройната схема, без да добавя още информация. Не-японският автор не разполага с подобна възможност.

 

4. В английския език, въпреки че има много пет или седемсричкови фрази, има още повече с недостигащи им сричка или две. По този начин, за да се нагоди фразата към правилото, авторът добавя допълнителни думи – обикновено излишни прилагателни и наречия. При една форма, изискваща краткост, каквато е хайку, това е сигурен начин ненужно да я разводните.

 

Някои авторитети предлагаха различни теории за насоките, които трябва да следваме при писането на хайку на английски език: преброяване на ударенията или акцентите, така че всички ние да ползваме еднакъв модел. Ако желаете да изследвате този метод (и ако разпознавате ритмиката в езика), можете да опитате системата две ударения – три ударения – две ударения.

 

Същинската цел на цялото това броене обаче, е да се употребят възможно най-малко думи, задаващи „пътните знаци“, които водят читателя след вдъхновението на автора. Следователно изглежда контрапродуктивно да се придържате към всичките тези схеми, водещи до използването на още и още думи или образи, единствено за да се нагодите към някаква предварителна рамка.

 

Сред основните маркери на едно англоезично хайку са трите реда – ако не броим срички, ние все пак следва да се съобразим с тази форма. Според мен придържането към изискването да има един кратък ред, един по-дълъг и още един кратък, опазва формата на хайку. Любопитно за отбелязване е колко съвременни „хайку“, не успяват да спазят въпросната форма.

 

Ако можете, намерете едно такова (или повече) и след това го пренапишете отново в хайку форма – струва ми се, че хайку става по-въздействащо формално и смислово, когато това се направи.

 

Примерно, едно от моите хайку:

 

дом

невидимото сърце

от дърво и камък

 

Иска ми се да бях записала това съответно във формата:

 

невидимо сърце

направен от дърво и камък

дом

 

Така че намерете някое друго хайку (ваше или от тези, написани от някого другиго) и започнете да размествате редовете. Вижте коя версия ви доставя удоволствие и коя не. По-късно, когато навлезем в техниките на хайку, може да потърсите думи за това, което чувствате.

 

Преди да приключим с този урок, искам да кажа няколко думи и за това, което често се нарича „едноредно хайку“. Понеже японците често изписват своите хайку на един ред, някои англоезични автори опитват да подражават на тази практика.Човек може да запише всяко хайку на един ред:

 

невидимо сърце направен от дърво и камък дом

 

но струва ми се, толкова сме свикнали да прочитаме едно изречение с един поглед, че в този случай сме склонни да прочетем това хайку като изречение, каквото всъщност то не е. Когато редовете са разделени (по същия начин един японец би отчленил фразите в своето хайку), читателят може да види в съзнанието си образа от първата фраза за интервала време, необходим очите му да се люшнат от дясно на ляво – по същия начин всеки образ в един стих приканва читателя просто да ги придвижи, както в предишния пример.

 

Често тази променлива връзка между образите произвежда новите и различни смисли и послания на едно хайку. Едноредните хайку са „опасни“ за начинаещите автори, защото все още им е твърде лесно да напишат просто някакво изречение.

 

Хайку трябва да се състои от две части и ще обсъдим това по-нататък.