ОСНОВИ НА ХАЙКУ

Урок 7

Природата на природата и човешката природа

 

В описанията „що е хайку“ обикновено се споменава, че това е творба за природата. Тази идея изглежда толкова невинна и лесноразбираема, че е почти невъзможно да проумеем яростните мастилени битки, бушуващи по въпроса.

 

В опитите си да очертаят ясна граница между „човешко“ и „природа“ авторитетите откриват, че няма такава. Съвсем очевидно е, че дърветата, облаците и цветята са „природата“ и следователно са подходяща тема за хайку.

 

За японците, с присъщото им смирение и вродена скромност, не е трудно да поставят акцента на текста извън себе си, във величието на природата. Всички ние трябва да се изправим пред идеята, че като хора сме смъртни, но природата, понеже тя е в състояние да се обновява, е вечна.

 

Следователно, за да се постави акцентът на едно хайку в по-широкия контекст на света на природата, трябва да е сигурно, че предметът на текста е жив и ще е жизнеспособен за читателя и в бъдеще.

 

Но дори за японците – в една голяма част от съвременните японски хайку наистина присъстват човешки дейности и даже чувства. За тези автори без класическия смисъл на смирението е било трудно да удържат събитията от човешкия живот извън хайку.

 

Днес човек почти не може да проумее гнева, който се надигнал, когато Ямагучи Сейшей дръзнал през 1933 г. да напише едно хайку с толкова модерен и неприроден образ като локомотива в него – въпреки усещането, че по този начин се възхвалява природата.

 

Някои английски автори – макар че по-лесно приемат присъствието на човешкото в своите хайку – все още трудно приемат хайку, в което човекът се споменава. Те като че ли държат да поставят граница между природата и човечеството, сякаш не са част от природата, а нещо извън нея или противоположно.

 

Толкова вкоренена е представата, че хайку е творба за природата, че някои списания автоматично и автократично разделят стиховете, в зависимост от това дали позоваването на човешкото се проявява или не се проявява в тях.

 

Причината за това е превратното им убеждение, че следват японския идеал. От някъде са научили за японския жанр наречен senryu (сенрю) и имат идеята, че сенрю е сатира на слабостите на човешкия опит.

 

Това, което забравят, е фактът, че японското хайку съдържа позовавания на човешкото.

 

Това, което не разбират е, че има разлика в тона при сенрю и хайку.

 

А тъй като, съдейки по нещо толкова абстрактно каквото е „тон“, никога няма да стигнем до пълно съгласие, и тъй като за англоезичното хайку няма друга индикация, че по формата си е нещо друго, различно от хайку, някои хора оплитат въпроса, придържайки се към терминология, която няма никакво значение за нас.

 

Използвайки термина „сенрю“ по отношение на хайку, те опитват да очертаят граници между различни типове хайку, вместо да приемат, че в хайку може да има толкова „тонове“ и „гласове“, колкото и автори. За известно време в историята на англоезичното хайку, се смяташе, че сенрю е несполучливо или неадекватно хайку. В съгласие с това, практика за някои лица беше да етикетират текстовете на другите автори, наричайки ги „сенрю“.

 

В Япония е ясно за всеки, че сенрю е подобно на хайку стихотворение, в което липсва киго или сезонната дума. Тъй като сенрю на практика се появява от maekuzuki – игра на поезия, базираща се на вулгарност и салонен хумор, която богагите опитвали да пишат в отговор на поетичните hokku, жанрът и до днес се счита за далеч не толкова възвишено изкуство, колкото е хайку. Хайку са подписани с името на автора; сенрю не са – по очевидни причини.

 

Понеже, когато хайку започнало да се пише на английски, не било следвано изискването, че трябва винаги да има сезонна препратка, нещо написано в три реда можело да се счита за хайку, независимо дали съдържа или не, думи и изрази за фиксиране на сезона.

 

И поради внушителната литературна история на англоезичната поезия от и за човечеството, на не-японците било много трудно да пишат без фокус върху личността, върху нейните дейности и занимания. Така, от самото начало, много англоезични хайку се фокусират върху човешките действия – понякога само със споменаване на природата – и все пак, приемливо определение за тези творби е, че и те са хайку.

 

Използването на сетивна образност

 

Вашите пет или шест сетива са основните ви инструменти за писане на хайку. Хайку трябва да идва от това, което преживявате, а не от това какво мислите. Хайку се крепи на думи, извикващи образи, които читателят може да види с вътрешното си око.

 

Може да си мислите, че всички думи означават нещо – и това е вярно – но много наши най-използвани в поезията думи означават идеи: мъдрост, любов, желание, страх, гняв, копнеж, знание, красота. Наричат се още абстракции, защото са понятия – продукт на интелигентността, а не имена на конкретни неща, които човек може да докосне.

 

Не само че хайку използват предимно съществителни, които да работят с наименованията на нещата, те функционират най-добре чрез онова, което неопределено се нарича „вещественост“ на нещата.

 

Това е истинска абстракция! Обаче какво означава: вместо да представи идеята за нещо, или да използва концепциите какво означава то, авторът просто представя нещото, такова, каквото е. Съзирането на вселената в една песъчинка не е в територията на хайку. На пясъка се гледа като на пясък.

 

Вместо да описва неща, които да говорят за идеи, фантазия или въображение, авторът просто пише за нещото, такова каквото е. Лесен начин да постигнем това е да избягваме употребата на прилагателни и наречия. Има една поговорка: „показвай - не казвай“. Това също работи при хайку. Хайку не казва на четящия какво да мисли, а показва нещата, които ще доведат читателя до пътя, изминат в авторовото съзнание. Това не означава, че няма абстракции в хайку. Те използват абстракции за време (сутрин или вечер), абстракции за пространство (близо и далеч), абстракции за размер (голямо или малко), абстракции за памет или мислене. Обаче който и да било от тези аспекти трябва да съставлява само една трета, т.е. един ред. Другите две трети трябва да са названия или образи на неща, които читателят може да види, чуе, помирише, да вкуси, докосне или възприеме.

 

Простотата на езика

 

За целите на непосредствеността в хайку е приета практиката да се казват нещата просто. В отделни периоди от нашата поетична история е било модерно да се търсят тропи или фигури на речта, за да се направи поезията по-лирична.

 

Вместо да използва съществителното име за нещо, поетът употребява ново наименование, като например назовава океана „майка на всички нас“ или нарича вятъра „вестител на боговете“. Този похват си има очарованието, когато е приложен с мярка. В по-големи дози прави поезията помпозна и надута. Казано просто, на читателя е позволено да формира свои собствени асоциации, спомени и идеи, вместо да се затваря в тясната пътека, измислена от някой друг.

 

Персонализиране на нещата (Олицетворение)

 

Пак в този смисъл се твърди, че хайку също така избягва западната поетична склонност да се персонализират нечовекоподобните неща. Да кажем, че „един поток се усмихва“ означава да персонализираме струята вода (като ѝ припишем човешки качества) и да я представим за нещо повече от това, което е: просто струя вода.

 

Това е доста трудно правило, тъй като ние твърде лесно приемаме, че един поток тича, подскача, и че даже има уста*. Езикът ни олицетворява нещата от толкова дълго време, че практически е невъзможно за нас да се освободим от това. Както лесно говорим за „крак на стол“ или за „глава на струнен инструмент“, така съществителните и глаголите могат да персонализират обектите.

 

Как да решим кога авторът е съгрешил, като е изполвал олицетворение? Това зависи от езиковите навици и личното виждане. В случай, че такива думи обичайно се употребяват от повече хора, вие като автор не може да бъдете обвинен в употреба на олицетворение.

 

Ако обаче съчинявате нов начин на описване на нещо (например „слънцето гледа с очи земята“), сътресението от тази креативност би разрушило сдържаното звучене на хайку. В случая вече не говорим за нещото, каквото е, а го възприемаме чрез своята интелигентност.

 

За лиричния поет, възпитан и изкушен от създаването на тропи, хайку може да изглежда обикновено и болезнено голо или възхитително просто и освежаващо.

 

* mouth (уста) на англ. ез. означава и устие