ОСНОВИ НА ХАЙКУ

Урок 6

Глаголите в хайку

 

 

Oбщоприет аспект на хайку е, че то е написано в сегашно време, така че читателят има чувството, че наблюдаваното събитие се случва в момента. В действителност, никой не може да пише за настоящето, щом като то е винаги наблюдение на нещо, което се е случило в миналото, даже ако това е било преди само няколко секунди.

 

Усещането, че всичко, което ние наистина имаме, е настоящето – този момент – е толкова силно, че когато човек започва да мисли за миналото, настоящето и бъдещето, или идва до заключението, че „сега“ не съществува (защото вече е станалo минало), или че няма нито минало, нито бъдеще, а само едно непрекъснато „сега“. При все това езикът предлага някои възможности да локализираме времето на това, за което пишем. Когато по-голямата част от нашата поезия засяга преразказ на минали събития или дори легенди и предания, прието е, че говорим за тях, като за нещо случило се в миналото. И все пак на някакъв етап откриваме, че една история е по-увлекателна, ако разказвачът накара публиката да чувства, че събитията се развиват в този момент.

 

И тъй като хайку е интерактивно сътрудничество – авторът се опитва да води читателя, за да усети едно минало събитие в този момент – то напълно логично е, че текстът поставя действието в сегашно време. В допълнение към възможността за използване на сегашно време на глаголите, английският разполага също с форми за сегашно продължително време, които се получават чрез добавяне на “ING” към глагола. Появил се е странен предразсъдък относно употребата на тази глаголна форма. Понеже японският език не разполага с подобни форми, първоначално японските хайку-авторитети се изказват срещу използването на герундиум в хайку и на английски език. Така един от ранните „закони на хайку“ е, че трябва да ограничаваме използването им.

 

Единственият реален проблем, който причинява употребата на герундиум в англоезичното хайку се появява, когато се използват по-често от веднъж. Звученето на „ING“ е толкова силно, че когато два или повече глагола го имат (raining, shining), съчетани евентуално с прилагателни (dazzling, amazing), или със съществителни, които случайно завършват на „ING“ (morning, evening), това хайку може да изглежда свръхобременено от силни, повтарящи се звуци.

 

Някои хора проявяват естествена склонност да използват сегашни деятелни причастия повече от другите. За тях при редактирането е задължено да броят появите на „ING“ в текста. Други са склонни да използват герундиум, когато глаголът в хайку се отнася до действия, предприети от човека – може би защото в своята визия на случващото се те са били участници, а не просто наблюдатели.

 

Много култури са развили езиците си без формата „to be“. Те не биха помислили да кажат: „тъжен съм“, а биха редуцирали важността на „себе си“, изразявайки на ново равнище значението на емоциите чрез по-живописно слово, казвайки: „тъгата идва до прага ми“… Едва след засилване значението на ролята на индивида в обществото и себесъзнаването му – едва тогава се е появила глаголната форма „съм“.

 

Предимството на „be“ формите (I am, you are, we are, I have been, I will be) е, че позволяват пряк път към точно регистриране на идентичността на индивида. Обаче в поетични форма като хайку, които минимализират значимостта на човека и акцентират върху външния свят, отпадането на егоцентричния начин на изразяване автоматично отвежда текста по-близо до царството на вечната природа.

 

Писателят трябва винаги да осъзнава, че глаголът носи емоционалния товар в едно хайку. Чрез назоване на действие авторът, който се предполага, че не съществува или е поне невидим, показва какво чувства. Това е начин за проверка какво изпитваме към живота изобщо.

 

Само за справка направете списък на глаголите, които сте използвали във вашите хайку. Те всички в сегашно време ли са? Между другото, всички 1013 хайку на Башо са в сегашно време, с изключение на едно:

 

на гол клон

кацна гарван

есенен здрач

 

Така че: ако нарушите правилото – трябва да знаете какво правите и защо го правите. Склонни ли сте да използвате прекалено много сегашни деятелни причастия?

 

Каква е емоцията, която творбата ви внушава на другите хора?