ОСНОВИ НА ХАЙКУ

Урок 8

За главните букви и пунктуацията

 

Онези, които използват пунктуация в своите хайку, често се улавят, че слагат тире след фрагмент и нищо друго, било то и запетайка в средата на фразата, дори и да има възможност за подобна пауза.

 

Понякога хайку звучи като „скалъпено“ изречение, защото авторът му е прекалено ленив, за да пренапише фрагмента ясно и така трябва да постави тире, за да принуди читателя да направи необходимата пауза.

 

За мен това е червен флаг, че авторът не е редактирал достатъчно дълго, за да реши проблема както трябва. Честно казано, за мен пунктуацията в повечето случаи е начин за измъкване.

 

Почти всяко хайку, написано като „скалъпено“ изречение, със или без поставено тире, може да се редактира така, че синтаксисът да образува онази необходима пауза.

 

Или пък авторът да направи така, че читателят да може да реши къде му е необходима паузата и по този начин да придаде на хайку допълнително значение. От гледна точка на тази философия, аз третирам хайку с пунктуация като хайку, което не успява да намери подходящата си форма.

 

Можете да срещнете хайку, написано на един ред, като имитация на вече споменатия японски метод. След това авторът добавя пунктуация на мястото на естествените паузи и накъсвания в края на редовете.

 

Понякога хайку е написано така, че предполага толкова различни възможности за образуване на фрагмент и фраза, че написването му в един ред е единствената възможност да се даде на читателя пълната свобода да открие паузите. И с всяка нова подредба смисълът на стихотворението се променя. Пример за това може да е:

 

mountain heart in the stone tunnel light

(планинско сърце в каменния тунел светлина*)

 

С течение на годините постепенно се отказах и лесно изоставих тиретата, точка и запетая, запетаите и интервалите, за да включа двусмислие в хайку, но ми бе трудно да изоставя въпросителния знак – доста глупаво от моя страна, тъй като от граматичната структура е ясно, че се задава въпрос.

 

И все пак, и все пак… Споменавам това, за да могат прохождащите в хайку да разберат, че правилата не са грaвирани върху камък, а са нещо, което всеки от нас трябва да отработи за себе си. Това е непрекъсната дейност и надявам се, безкрайна.

 

Употребата на главни букви

 

Когато поетите станаха по-спокойни и знаещи относно композирането на хайку, те забелязаха, че хайку не е изречение и бавно стигнаха до разбирането, че то може би не трябва да се третира като изречение.

 

В усилията си да опростят написаното тристишие, много от тях са отказаха от главна буква в началото на изречението.

 

От този момент нататък постоянната употреба на главни букви се превърна в знак или за начинаещ във формата, който пренася практиката на писане от други поетични форми, или за някой, който отказва да осмисли разликите, възникнали между хайку и другите поетични форми.

 

Повечето хора доста лесно се отказват от точката в края на хайку, защото осъзнават, че хайку не е изречение и следователно не е необходимо да го „затваряме“. Все още има хора, които не са в състояние да се откажат от употребата на главна буква в началото. Изглежда това по-скоро е навик, а не обмислена тактика.

 

Някои смятат, че изписването на английски език на личното местоимение „аз“ (I) с малка буква (i) показва нужното хайку смирение, и са приели тази практика. Това може да работи за тях, но за другите сътресението и изненадата при вида на неправилно изписаното „I“ („аз“) като че нарочно добавя човешки елемент във възприемането чрез умишлено привличане на вниманието към грешката.

 

Други са приели необходимостта от уеднаквяване до такава степен, че изписват всички думи в хайку без главни букви, включително дните и месеците, както и имената на хора и на места.

 

Авторите, които се придържат към употребата на главни букви, често имат съмнения относно употребата на главна буква при имената на сезоните – обикновено това не се прави и при имена на растения и животни.

 

Тъй като хайку е своеобразен жанр – вид поезия, която е изградена въз основа на определени правила – човек трябва да възприеме някои правила, за да пише хайку. Има няколко метода, за да разберете кои правила да ползвате, за да напишете хайку.

 

Можете да се присъедините към група, чийто лидер предлага набор от правила, които са приемливи за вас. Ако следвате този човек, вие ще имате готова аудитория, която се съгласява с вас какво е хайку.

 

Може да бъде много уютно да споделяте общите си възгледи с група, която е обединена от една цел с лоялна привързаност към лидера.

 

Често тези майстори са по-скоро автократи, но за някои хора този вид лидерство придава достоверност на целите им. Случва се лидерът да издава и списание, така че за членовете на групата е осигурено сравнително лесно публикуване, което понякога не е лесно с хайку.

 

По този начин „ученикът“ е компетентно воден по определен път и лидерът може да се чувства горд от това, че е следван от автори, които не само приемат неговите правила, но и разширяват хайку литературата в тази избран стил – нещо, особено удовлетворяващо егото.

 

Във времето на интернет можете да намерите уебсайтове, ръководени от лица, които изразходват много енергия и време за разпространение на тяхната идея за това какво е хайку.

 

Те са готови да обучат начинаещите на своите методи, защитават ги от всички други теории и предлагат система за споделяне на текстове сред съмишлениците си.

 

Тъй като на някакво ниво хайку е свързано с духовна практика, някои от тези майстори прегръщат теориите си с религиозен плам и групите приемат много от аспектите на църквата. Начинът, по който някои хора се чувстват най-удобно в рамките на организирана религия, важи и за хайку-авторите.

 

Друг начин да разберете кои правила желаете да следвате, е да четете творбите на другите и да решите от кои хайку се възхищавате в най-силна степен. Тогава, съзнателно или несъзнателно, новият автор на хайку започва да имитира стила, който е създаден от определен набор от правила.

 

Много често хората смятат, че ако ще се учат на този нов жанр, първо трябва да проучат старите японски майстори и да последват техния пример. В много аспекти това е мъдро решение, освен факта, че повечето преводи са транслитерации, а не думи в оригинал.

 

Това води до неестествен стил, подобен на стила на лицата, които пишат поезия въз основа на вдъхновение от Библията, така че тези хайку звучат архаично. Днес все още много преводи следват архаичните правила на жанра, които преводачът е научил в училище, вместо да предложи хайку такива, каквито са в действителност, дума по дума или в контекста на съвременната поезия.

 

За човека, който просто се учи на хайку в днешния свят, не е ли по-смислено да следва формата, както е определена в съвременността и в родния му език? За да направите това, трябва да видите какво правят с формата другите поети, като най-лесно е да си купите антология, от която да се учите и да ви служи за вдъхновение.

 

От тази изходна точка вие ще започнете да развивате своя собствен набор от правила. Това не е единственият начин да пропишете хайку, а по-скоро е отправна точка за собствени размишления и проучване.

 

Това ни води до следващата задача – избор на собствени правила за хайку.